“... The nights are so unkind
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...”
Твоя път е обсипан с кърваво–червени рози с малки трънчета. Цялата красота те убива, защото бодлите са напоени с отровен елексир. А ти не веднъж си усещал сока в кръвта си. Но ти не знаеш, че твоето спасение е само в една, която не ще те отрови в обсебващо зло, а ще те изпепели в пламъка на чистата любов. Ти знаеш, че твоята най-голяма болка те очаква... Ще намериш ли мен сред... отровата?
Остава ти още една вълшебна нощ до откриването на истината, а ти вече мечтаеш, обичаш и все по-силно търсиш моите очи, за да намериш красотата на злото. Следваш сребърната лунна светлина и времето се връща назад в съзнанието ти. Спомняш си свещени за душата ти моменти споделени с мен. Спомняш си годините, в които се учи да летиш през високия плет от червени рози очертаващ омагьосания кръг, в който живее тялото ти от цяла вечност вече. Спомняш си когат ...