Ти!!!
Лъчезарен, мил, добър, ти за мен си тъй различен, всичко в тебе е
идеал... но ето, нещо не умееш, себе си и нас да нараниш.
Две в едно избираш, а с коя ли ще останеш?
- От мене болката дали ще изтриеш, че приятели да си останем,
нежност винаги за теб ще има, колкото и да ме боли.
Приятел може би, но дали ще можеш така ти самият да продължиш,
нежност и емоционалност може аз да ти дам, сърцето ми вземи отново, ти без него не ще останеш, но защо ти е сърцето ми, след
като не ще ме имаш.
Без мен, достатъчно ли ти е, едно сърце, не може да те гали,
нежно да изтръпваш и да те побиват тръпки.
Едно сърце без мен, какво ли ще направи, в ръцете ти бавно то
ще спре да тупти и когато разбереш силното "Обичам те" - което ти изричам, тогава ще разбереш, че изгубил си ме завинаги...
© Джулияна Николова Todos los derechos reservados