Прекрасен юнски ден. Един от онези дни, през които единственото, което искаш и трябва да направиш е да запалиш колата и да хванеш любимия (или най-добрата си приятелка) под ръка и да тръгнеш на пътешествие. Без значение къде отиваш, без значение колко гориво имаш, без значение колко пари имаш.. значение в такива моменти имат само вятърът, който роши косите ти и слънчевите лъчи, които нахално се отразяват в очилата. Оставил всички проблеми на stand by и взел със себе си шепа смях и усмивки - не мечтае ли за това всеки от нас? Някои хора са изживявали много такива дни, някои дори сега изживяват такъв ден, а други само си мечтаят да имат.

Алекс обикновено е от последните. В графика на брюнетката присъства една дума – работа. Това е нейният начин да избяга от личните проблеми и всички главоблъсканици, които упорито се опитват от един месец насам да ѝ докарат мигрена. В такива моменти човек намира някакъв отдушник – било то най-добър приятел на когото да сподели, родител пред когото да се отпусне или спорт, който да изкара цялата негативна енергия от организма му. В случая на Алекс, отдушникът бе работата ѝ, а проблемите за решаване - любов, пари и пак любов, стандартните за всяка млада жена.

Алекс е от онези момичета – обикновените, забавните и  едновременно с това сериозна, здравомислеща и непритенциозна (което за нежния пол често зависи от ситуацията). Тя е от онези силните жени, които успяваха перфектно и сами, макар да не си го признаваха, и които предпочитаха леката загадъчност, пред нецензурната откритост. Откриваше се само пред близките си хора, докато за околните бе тиха въпросителна. За разлика от модерното течение на XXI век, тя не бе от момичетата, които живееха във и със социалните мрежи. Тя е дефицитен тип жена.. ако изобщо е възможно да се сложи думата „дефицитна”  пред „жена”. Потвърждаваха го само тези, които я познаваха. Нейният живот бе навън, сред хората, сред приятелите, сред любовта и след любовта. Животът ѝ определено бе модерна каша, в която официално се блъскаха бивша любов, лизинг за новата кола, чакан отпуск и луди приятели. Животът ѝ можеше да бъде описан като комбинация между тъжните романи на Никълъс Спаркс, комедийните истории на Кевин Харт и бързо преминаващият с адреналин автобус от филма „Скорост”. Именно за това, приятелите на Алекс често се шегуваха с нея, че трябва да опише животът си в роман.. но тя не смяташе, че някой би протегнал ръка към такъв вид книга. Е, животът понякога обича да се шегува, така че – очаквай неочакваното!

Времето беше спряло в голямата бяла, подредена и лъскава стая. Широките и високи прозорци създаваха усещането за бързо кипящият живот навън, който в работна среда бе илюзия. Стилно подреденият офис и изчистените бели нюанси лъхаха спокойствие и оптимизъм. Слънчевите лъчи едва се прокрадваха през тъмните щори и се разхождаха досадно по лицето ѝ. Тя впери поглед към часовника в долния десен ъгъл на десктопа – 16:34, оставаше по малко от половин час до края на работния ден. Времето винаги минаваше най-бавно през петъците, все едно петъкът беше някакъв Бермудски триъгълник, в който всеки се губеше. Пъстрите ѝ очи с тъга наблюдаваха бавно движещите се цифри на часовника и съзнанието ѝ блокираше звуците на безкрайно звънящите в офиса телефони...