Слушам НИРВАНА, имам да оправям... Толкова е... Знаеш ли как да го опишеш? АЗ НЕ! Пиша грозно... химикалът се счупи... мастилото се разтече по листа... странното е, че е червено точно като... като кръв!
Толкова е безразлично, чувствам се като призрак, сякаш съм невидима за самата себе си... толкова изгубена, неразбрана...
Слушам, наслаждавам се на музиката... и това не мога да го опиша.. винаги съм толкова досадна, но ти обещавам, че ще спра, толкова ще е скоро... няма да усетиш.
Ще ме намериш ли? Ще пиша ли още безсмислици?
Ще ме намерят ли, защото ако не е скоро, ще потъна... толкова е пусто... само тu мe вдъхновяваш, само ти ме поддържаш все още ,,жива'', но осъзнавам, че ти ,,ще'' ме, че и ти ме губиш и твоите ръце ме пускат... всичко е толкова...
А аз, аз, да, точно аз усещам как губя твоя жабешки поглед... хахаха... как губя всички думи, спомени, как губя всичко и всеки...!!
Моля те, побързай! Обещавам, че няма да ти преча повече! ТИ ЗНАЕШ, ЧЕ СИ ПРАВА!
- Ти си моите витамини, не го допускай!
(малко вдъхновение от you know you're right и heart shaped box)
© Отрова Кобейн Todos los derechos reservados