Беше много тихо. Единственният шум, който се чуваше от време на време, беше плясъкът от крилете на някой гарван. Из целия град се бяха разстлали тези красиви и мрачни птици. Градът бе пуст. Единствените му жители бяха тези гарвани, а демоните и призраците рядко се завръщаха, защото обикаляха навред по земята. Къщите бяха изоставени, покрити с прах и паяжина. Тази нощ тихо заваля сняг. Големите и меки парцали падаха бавно и постилаха бяла покривка върху улиците и покривите на къщите. Гарваните се бяха свили един до друг заради неочаквания студ. Ала съвсем скоро се приспособиха. Изведнъж започнаха да се оглеждат странно и учудено. Нещо ги бе уплашило. Отдавна не бяха виждали призраци или изгубени души... Не, това бяха три демона. Какво ли ги бе накарало да се завърнат точно сега? Гарваните се поуспокоиха, ала денят настъпваше. Лека светлина се прокрадваше и гонеше нощта. Как само мразеха светлината тия мрачни същества. Всички едновременно запляскаха криле... Тъмната черга се надигна и се разкъса във въздуха. Скриха се в мрака на изоставените къщи. Вътре беше тъмно и светлината не достигаше до гарваните. Дори и през деня тишината властваше над града. Но изведнъж се чуха бързи стъпки и странен звук, идващ от човек. Това беше наистина много странно. От години тук не бе стъпвал човешки крак. Гарваните надничаха от прозорците на къщите и колкото и да ги дразнеше светлината, трябваше да разберат какво става отвън. В далечината видяха силует, влачещ нещо след себе си. Когато приближи, видяха, че е мъж - облечен в черни дрехи, с черно бомбе на главата и окъсани ръкавици. Палтото му беше разкопчано и се вееше като пелерина зад него. В дясната си ръка държеше края на едно въже, а другия край на въжето бе увит около врата на младо момиче, което мъжът влачеше. Момичето беше красиво, с дълга кестенява права коса, зелени очи и слабо тяло. Бе облечено в дълга черна рокля. Лицето и вратът й бяха обагрени с алена топла кръв. Мъжът вървеше бързо и по пътя след него имаше кървави следи, които ясно се отличаваха в снега. Спря се пред последната къща на края на града, огледа се и бързо влезе в къщата, като вече не влачеше момичето, а го носеше на ръце. Отново настана гробна тишина... Но след десетина минути въздухът беше разпран от силен женски крясък. Гарваните наизлязоха от скривалищетата си и с тих полет доближиха до къщата, от която се чу крясъкът. В мазето светеше... Те загледаха любопитно в прозореца му. Видяха момичето, висящо от тавана, вързано за краката. Роклята й бе паднала надолу и скриваше лицето й. Мъжът стоеше до нея, държейки в ръката си голям кухненски нож, целия опръскан с кръв. Под момичето имаше голма локва алена кръв, която продължаваше да поема и приветства още красиви червени капки. Мъжът внимателно изтри ножа от кръвта, остави го на масата, която беше до него и приближи момичето. Бавно разкопча роклята й и я свали. Тогава пред очите на учудените гарвани се разкри ужасяваща гледка - гръкляна  на момичето беше разрязан от край до край, лицето й бе покрито със собствената й кръв, която капеше и се събираше в локвата под нея. Мъжът с удоволствие се загледа в красивото мъртво момиче и се усмихваше доволно и злокобно. Любува й се около пет минути и се качи в някоя от спалните в къщата. След малко се върна в мазето, като носеше мръсен дюшек. Той свали момичето и внимателно го положи на импровизираното легло. Отново взе ножа и бавно със задоволство започна да реже красивото й мъртво тяло. След като го обезобрази, той извади вече спрялото сърце. Държеше го с двете си ръце и му се радвашетака, както малко детенце се радва на новото си плюшено мече, което току-що е получило. След това сложи сърцето в буркан, пълен с някаква течност, отвори един шкаф и сложи буркана вътре. В шкафа имаше три рафта, които бяха празни. Само този буркан стоеше като трофей. Внимателно затвори скърцащите врати на шкафа и го заключи. Прибра ключа в джоба на палтото си и отново отиде при момичето. Изтри лицето й от кръвта - само то не бе обезобразено. Мъжът помилва красавицата по разпиляната й дълга коса и се усмихна странно. Гарваните се спогледаха учудени и се питаха какво още се върти в главата на този странник. Той остави момичето, изгаси лампата в мазето и тръгна. Гарваните тихо се разлетяха из града. Мъжът излезе от къщата и тръгна, следвайки кървавите следи. Този път вървеше бавно. Той излезе от града и се скри в мъглата, разстлала се ниско над полята. Настъпи нощта и гарваните отново наизлязоха по улиците. Изведнъж видяха в тишината три силуета, които принадлежаха на демоните, пристигнали миналата нощ. Сега вече гарваните започнаха да рабират появата им. Те бяха дошли, за да се наслаждават на прекрасното и жестоко убийство... От този ден насам, същият този мъж идваше в продължение на три месеца, всеки ден с нова жертва. Демоните стояха в града и през трите месеца. Ала в последния ден, на третия месец, мъжът не влачеше поредната си жертва. Беше сам. Именно в този ден гарваните видяха мъжа в мазето, стоейки пред шкафа, който вече бе пълен със сърцата на млади момичета. Мазето бе изпълнено с вонята на разложените трупове, а по стените и пода имаше само кръв... Мъжът стоеше спокойно и наблюдаваше творението си, ала изведнъж издаде силен звук и почна да се гърчи - демоните бяха обладали тялото му. Той хвана ножа и го заби в сърцето си... Мъртвото му тяло се свлече на пода, сгърчи се още веднъж и замръзна на място...
    Тишината в града се завърна завинаги... Или поне така се надяваха гарваните... Ала спокойствието им изчезна... Душите да всички мъртви момичета бродеха по цяла нощ из улиците на града и крясъците им раздираха тишината на мрачните и студени нощи.