Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, просто един нормален човешки живот с цикличното минаване през Зенита и Надира. Годините вървяха, опитът се трупаше, мъдростта надрастваше емоциите и понякога с лека тъга се споглеждаха: "А може би това е истинската любов?" Бяха доволни от постигнатото днес, като резултат от решаването на безбройните ситуации от вчера. Бяха семейство, макар и "втора употреба". И двамата имаха предишни бракове, отчетени като грешка. На тая улегнала възраст си бяха дали сметка, че един човек не може да притежава всички качества, които другият търси у него. И естествено, трябваше да има място за компромис. Той, нормален мъж, не попадайки в графата на красавците, преди години нерядко очите му шареха по симпатични ...