16 ene 2020, 13:36

 Толкова някога /киноповест/-3. 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
548 1 9
17 мин за четене
10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничкия плешив човек и сяда във фотьойла насреща им. Масичката е семпло подредена – кристални чашки, тъмна бутилка, чинийки с фастъчки и бадеми. И няколко листа – явно важни документи, които бащата прибира в модерното куфарче.
- О, вие пие уиски? – казва немецът, когато Камен леко, като домакин, премества чашка отпреде си и си сипва, след което оглежда другите – няма ли нужда от помощта му. Няма, затова той вдига внимателно чашката.
-За разлика от своите връстници, хер, зная кое е хубавото…
- Да, да, аз видял – български младост много примерна. Все униформа, все дисциплина… Но и пуши с униформа, целува се…
- Младост, младост – въздиша бащата – какво да ги прави човек… Аз на Камен съм разрешил да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??