26 jul 2012, 23:52

Толкова самотен 

  Prosa » Relatos
885 0 3
7 мин за четене
Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата трудно устояват на някой, който умее да ги ласкае и забавлява добре.
По някое време взе, че се ожени, което ме учуди доста, защото беше споделял неведнъж отрицателното си отношение към този вид обвързване.
- Не е за мене тая работа – обичаше да казва – Какъв смисъл да се заробваш с една жена, когато наоколо има такова прекрасно разнообразие!
Идеята за дом и семейство не го блазнеше, твърдеше, че за един мъж винаги има време за това, когато друго не му остане. Съпругата му се оказа мило, невинно създание, което не сваляше влюбени очи от него, и очевидно го боготвореше. В един момент дори си помислих, че е възможно и той, като всеки нормален човек, да се е влюбил, макар да не го показваше. А не бе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??