Лев Толстой - титанът на световната проза, може да бъде сравняван единствено с Бетховен в музиката. Грандиозните му романи "Война и Мир" и "Възкресение" ще останат ненадминати образци в белетристиката. Но истинският шедьовър на Толстой е един негов трактат, озаглавен "За живота", където този невероятен Мислител прави блестящ анализ на същността и смисъла на човешкото битие и житие. Именно в този свой труд Толстой дава рецептата за духовно безсмъртие. Доказва мисълта на Иисус, че който иска да спаси живота си ще го изгуби. Известно е, че Толстой е умрял на път за България. Това може да се разглежда като своеобразна инстинктивна реакция на гения. Именно в България е било създадено копие на имението му Ясна Поляна. България крие неопознати магични подземни сили, вероятно свързани с феномена възкресение. Толстой е доловил, че само тук би могъл да разчита на избавление. "За живота" е уникална книга. Тя може да промени хода на всеки човешки живот, ако бъде прочетена. Толстой е писал тези мисли буквално на смъртно легло, борейки се със смъртта почти цяла година. Това става през 1886 г. в имението му Ясна Поляна. Докато помагал на крепостен селянин да повдигне каруцата си, тя внезапно паднала и смазала крака на Толстой. Така той останал прикован на легло и само чудо го спасило да оцелее. Както се случва и с Блез Паскал, когато колелото на каретата изхфръква от оста си и каретата се накланя смъртоносно над един мост на Сена и този случай фатално променя живота на Паскал, така и Толстой след случая с каруцата получава сякаш Дзен-просветление и пише този епохален труд. От същия период е и усилената му кореспонденция с духовната му приятелка Анна Дитерихс, която изиграва ролята на ангел-спасител за Толстой. Лично на мен книгата ми отвори очите и то завинаги, както за живота, така и за смъртта. Прочетох я през 1983г. и тутакси станах вегетарианец.
Да живеш за мига е философията на Хораций с неговото Carpe Diem (Задръж мига). Докъде може да доведе това този, който изповядва подобна философия? Очевидно такова поведение и философия е своеобразно бягство от живота и от отговора на неговия вечен въпрос - Да бъдеш или да не бъдеш? Да станеш крадец на мигове означава и безусловен стремеж към Хедонизъм. Но както казват Иисус и Паскал - Истината не е от този свят. Тя броди непозната между хората. В този свят присъства само нейната проекция. Ако имаме очи да я съзрем!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados