Леко ошашавен, Толстолобът се преметна около оста си и зае нормално положение. Хоризонтален, с вперени само напред опулени очи, бавно въртейки опашката според течението. Макар тук такова да нямаше. Тихо, спокойно, мирно…
Я, не е във водоема. Над главата му нещо блести, но не е онова досадно и безполезно жълто кълбо. Зърна зелени клонки, после се ориентира – нито е върба, нито тръстика. Непозната зеленина.
А отпред… И отстрани… Че чак и отзад – бляскави стени. Не, не са калните брегове на водоема. Нещо непознато – хем водата опира в него, хем се вижда през него. Интересно – какво е? Ще види, ще провери. Но по-напред важните неща.
Ядене?
Огледа се, въртейки бавно голямата глава. Не се вижда храна. И други себеподобни не вижда. Нито жаби, нито мяркащи се нейде отгоре странни откачалки, дето не могат да плуват, та се носят над водата…
Обаче, сега е по-важно какво има тук. Нещо дребно, нещо вкусно…
Къде е?
Оууу…
Това пък там какво е? Друг бляскав водоем? И други риби? При това доста. На едн ...