Киснех се в топла и ароматна вана в свръх луксозен хотел, който определено не беше по джоба ми. Това бе истинско блаженство за скапаното ми от умора тяло. Докато бавно отпивах от ароматния бърбън, кожата ми жадно попиваше екстрактите от етеричните масла разтворени във водата, а от грамофона звучеше приятен блус. Опитвах се да не мисля за нищо, въпреки че знаех колко е непосилна тази задача. Хаосът в главата ми се прочисти и мислите ми болезнено ме изпратиха към свлечения на стола панталон, в чийто ляв джоб бях пъхнал нейната визитка.

     Въпреки, че я познавах едва от няколко часа, вечерята с нея бе достатъчно вълнуваща и интересна, за да ме плени и всяка част от мен да я пожелае толкова силно и отчаяно. Само два етажа ме деляха от нея, но чувствах разстоянието помежду ни като цяла Вселена....

     Изскочих рязко от горещата вана, осъзнавайки слабостта си. Бръкнах яростно в джоба, търсейки ценната хартийка, докато капките се стичаха по голата ми плът. Без да се усетя вече бях набрал номера стиснал здраво слушалката на телефона, очаквайки нервно отговор. От силния адреналин чувах само кръвта в пулсиращото ми слепоочие.

     Очевидно се бях пренесъл в друго пространство, когато нейният нежен с престорена нотка на изненада глас ме грабна връщайки ме обратно в облаците от пара…

Още не бях изрекъл нищо, но тя вече знаеше, че съм аз. Последва мълчание, което бе нарушено единствено от учестеното ми дишане. Знаех, че трябва да стрелям направо и да не губя повече време.

- Очаквам те в топлата ми вана, в която е самотно без теб !.... Стая №266 – отсякох хладнокръвно и затворих слушалката без да чакам отговор.

     Чувствах как цялото ми тяло трепери. Всичко бе готово. Бавно изгарях в пламъците на свещите, които сенки разиграваха мръсни сцени по стените на стаята. Дори пенливото шампанско тръпнеше в очакване да се срещне с устните ѝ…

     Това чакане беше, като китайско мъчение за сетивата ми. Пресушавах чаша след чаша от първокласния бърбън и се чудих, дали ще дойде тя, когато… по вратата се чуха две отчетливи почуквания, които оттекоха дълбоко в главата ми. Бързо се съвзех, наметнах халата си и се отправих към входа. Със затаен дъх хванах дръжката и бавно отворих. Пред мен стоеше изтупан в костюм господин със сребърен поднос в ръце.

- Вашата поръчка! – каза любезно той.

- Благодаря Ви, но не съм поръчвал нищо! – отвърнах с почуда.

- Аз бях ! Оставете го на масата, моля. – звънна весел глас от дъното на коридора.

     Нито аз, нито господинът с подноса успяхме да помръднем или кажем нещо. Тя се движеше към нас с грацията на дива африканска котка. Всичко в нея излъчваше спиращ дъха сексапил и екзотика. Беше облечена с къса тъмночервена рокля, която се изливаше по изящната ѝ с цвят на капучино кожа. Дългата ѝ тъмна коса се спускаше свободно по широките ѝ рамене, надолу по голия ѝ гръб, а изящно оформените ѝ бедра се поклащаха провокативно след всяка нейна крачка.

     Гледаше право в мен с игривия си поглед, а сините ѝ очи събирайки цялата светлина около нас, сияеха като морски фар на хоризонта. Нямаше и следа от грим по лицето… не ѝ беше необходим. Единствено сочните ѝ устни бяха нежно подчертани с тъмно червило, което ги правеше още по-плътни и привлекателни. Със застинал поглед ѝ подадох ръката си, изчаквайки да я поеме с фините си и дълги пръсти.

     Щом прекрачихме прага на стаята ни посрещна топлата и мека светлина от горящите свещи. Очевидно атмосферата ѝ хареса, тъй като цялото ѝ лице грейна като детска усмивка.

     Поканих я да седне на дивана от тъмна кожа, намиращ се срещу огромния прозорец, който се сливаше с нощното небе. Небостъргачите стърчаха величествено над окъпания в светлина град, като негови горди пазители.

- Красиво е нали? - попитах аз, докато наливах от пенливото шампанско.

- Харесва ми, но нещо ми липсва! – Би ли ми подал подноса от масичката? – отвърна тя и отпи от шампанското.

- Разбира се, колко съм разсеян! – отвърнах аз и отворих сребърния капак.

     Вътре имаше съд с красиво подредени ароматни смокини. Тя взе една смокиня и бавно я приближи до сочните си устни.

- Обожавам ги! Напомнят ми за дядо и малката му къщичка на брега на морето. В двора растяха най-вкусните смокини, чийто божествен аромат се носеше навсякъде от морския бриз – отвърна тя и бавно отхапа от свежия плод.

     Излъчваше неописуемо задоволство, докато дъвчеше от плода, потънала в прегръдката на дивана. Няколко смокинови капки се стекоха по края на устата ѝ. Наведох се над нея, нежно прокарвайки палеца си през долната ѝ устна. В този момент тя грабна ръката ми и страстно облиза пръста ми.

     Това беше моментът, в който в мен проговори първичния мъжки инстинкт. Хванах я през лактите и с едно движение тя се озова точно пред мен. Стояхме един срещу друг дишайки тежко, а погледите ни се изпиваха един с друг. Бавно се приближавах към нея, докато тя нетърпеливо прехапваше устни. Миг преди целувката се спрях, допирайки носа си в нейния. Тя опита да ме целуне, когато рязко я завъртях с гръб към мен, притискайки я плътно до стъклото на прозореца. Докоснах я нежно по рамото, като продължих бавно да се изкачвам към гърба ѝ, внимателно преместих косите ѝ на една страна, като почти допирах устни в меката ѝ кожа, ухаеща на портокалов цвят с нотки на жасмин и ванилия. При всяко мое издишване тя потрепваше от топлата струя въздух.

     В следващия миг устните ми жадно се плъзгаха по грациозния ѝ врат, тя прокарваше пръсти през косата ми, притискайки ме все по-силно към себе си. Леко започнах да смъквам презрамките на роклята ѝ, докато искрящата дреха не се свлече, като лист от пролетен цвят. Увих ръка през тънката ѝ талия, като я притиснах в обятията си.

- Харесвам силните ти ръце, чувствам се в безопасност в тях! – отвърна тя.

- Винаги ще съм до теб! – прошепнах в ухото ѝ.

     В този момент устните ни се устремиха в шеметен танц…

- Свали си халата! – отвърна тя, избутвайки ме от себе си.

С един скок тя се озова отново в прегръдките ми, стискайки ме здраво с бедрата си. Понесохме се към банята, помитайки всичко около нас…

- Настани се удобно, ще танцувам само за теб – страстно прошепна тя,

     Стоях в приятната вода и не откъсвах поглед от нея. Сякаш се намирах в мое частно кабаре. От ваната се виеше ароматна пара, която обгръщаше божественото ѝ тяло. Всяко едно нейно движение беше в невероятен унисон с ритмите на саксофона. Беше като обладана вещица, танцуваща около голям огън в гората. Сетивата ми бяха омагьосани, чувствах се напълно опиянен от нея…

- Направи ми място ! – извика тя и полетя към ваната.

    В следващия миг тя стоеше срещу мен, ухилена до уши, а по бузите ѝ имаше пяна, която покриваше сладките ѝ трапчинки.

- Не мога да повярвам, че си тук! Мечтата ми си взима вана заедно с мен! – почти изкрещях аз.

- Ти май се напи! Подай ми бърбъна!

    Тя отпи една голяма глътка и прихна да се смее.

- Толкова ли е смешно това, което казах?

- Напротив, беше много мило, нооо… някой май се е събудил – каза тя и пъхна пръст в устата си.

     Тя бавно започна да придвижва ходилото си нагоре по вътрешната част на бедрото ми. Цялото ми тяло потръпна от допира на кожата ѝ. Чувствах се сякаш за пръв път ме докосва жена. Палавият ѝ крак не спираше да се изкачва нагоре и все по-нагоре, докато не го достигна… това, което след като попадне в ръцете на жена всеки, дори и най-жестокият и силен мъж се превръща в беззащитно същество, подвластно на господарката си.

- Странно е как може да е толкова нежен на допир и същевременно твърд, като камък – отвърна тя, като продължаваше да се смее.

- А чудиш ли се какъв е на вкус? – попитах с престорен драматизъм.

- Бил си голям мръсник – каза тя приближавайки ме, без да отделя поглед от мен.

- Точно като теб – отвърнах аз и я целунах.

     Тя ми отвърна с още по-страстна и продължителна целувка. Това беше моментът, в който вкусих с пълни шепи от живота и благодарих на съдбата. Тя не спираше да ме целува, целувките и започнаха да се спускат по врата ми, като продължаваха бавно към гърдите ми.

- Харесвам коремните ти мускули – каза тя, като затанцува бавно с устни по корема ми, правейки въртеливи движения с езика си.

- Спри, гъдел ме е! – отвърнах аз, като всъщност въобще не исках да спира.

- А тук гъдел ли те е? – попита тя и спусна устни по-надолу…

- Тук дори да не си посмяла да спреш – казах аз с въздишка и омекнал глас.

     След известно време на размяна на страстни целувки, тя обгърна врата ми с ръце и ме погледна право в очите. Не бих могъл да забравя тези очи, сияещи във всички нюанси на синьото, преливайки се в тюркоазено зелено. Винаги ще помня този топъл и влажен поглед, безмълвно крещящ, че ме обича.

- Искам те с всяка моя частица, по всеки един възможен начин, завинаги!

     Тя не отвърна нищо. Качи се върху мен, като ме обгърна още по-силно с ръце.

- Прави любов с мен, като никога досега, жребецо – прошепна тя, като започна да потрива тялото си в мен.

     Усетих прилив на адреналин и горещата ми кръв циркулираща бясно в изпъкналите ми вени.

Тя плъзгаше пластичното си тяло с лекотата на змия, а косите ѝ се сипеха нежно върху мен, топящи се в парещата ми плът. Гърдите ѝ бяха готови да експлодират в ръцете ми. Чувах учестения ѝ дъх в ухото си, който ме направляваше безпогрешно, подсказвайки ми правилния такт.

     Играта помежду ни бавно загрубяваше. Захватът ми около хълбоците ѝ се стягаше, всеки тласък ставаше все по-силен. Тя беше, като малка лодка на корабокрушенец в прегръдките на открито бурно море, разтърсвана безмилостно от вълните.

- Сега ти да не си посмял са спреш! –извика тя под въздействието на силен екстаз.

     Иглата изскочи от плочата и грамофонът спря, но ние не... водата изстиваше, но пак се стопляше от горещината на мятащите се в нея тела.

Любовната сцена се прехвърли в спалнята, където бурята не стихна още дълго. Телата ни се движеха в невероятен унисон, сякаш бяха едно цяло, къпани от лунната светлина процеждаща се през огромния прозорец в стаята.

     Държах я в ръцете си като изтънчен и рядък музикален инструмент, изискващ фина настройка от опитен лютиер, изкарвайки така жадувания и мелодичен звук, издаван само при достигане на най-върхови усещания…

     Накрая тя заспа изтощена в прегръдките ми, мъркайки доволно. Чувствах се толкова спокоен и лек. Още дълго се взирах в нощния град и светлините му. Сякаш наблюдавах всичко това през очите на друг. Чувството тя да спи сгушена в мен, легнала върху гърдите ми, като малко дете, бе по-запомнящо се дори от това, че правих любов с нея. В този момент държах света в ръцете си. Заспах с тази приятна мисъл…

     Събуди ме топлата ласка на слънчевите лъчи и ароматът на чаша горещо капучино. Нея вече я нямаше, но присъствието ѝ се чувстваше все така силно. Чаршафите, кожата ми, цялата стая бе попила аромата ѝ. До чашата в малка чинийка от изящно изработен италиански порцелан бе останала една смокиня, а до чинийката бе оставена бележка, гласяща следното:

„Добро утро, страннико!

Спеше толкова сладко, че не посмях да те събудя. Съжалявам за смокините, но не се сдържах. Надявам се да повторим съвсем скоро!

Амалфи, Via Santa Chiara, 26, 84010

22.07 по залез слънце

С много обич, Твоята мечта!“