Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Старата съблекалня на нефункциониращия завод, в която се беше подслонил, пък, имаше ток и санитарни условия. Наследената соц печка Диана го топлеше прекрасно.
Това, което си нямаше, Мартин беше, зимно яке. В едно от шкафчетата намери стар, вълнен, мъжки балтон, който миришеше на застояло и старателно го почисти и изпра, но въпреки усилията му, дрехата беше вехта и протрита, и стигаше почти до глезените му. "Важното е, че ме топли" - каза си наум, навлече го и тръгна да си търси късмета по улиците на Пловдив.
Заради студеното време, имаше оскъдно движение на пешаходци и нищо за правене, а с този огромен балтон движенията му бяха забавени, и биеше на очи.
Една сутрин, разхождайки се в периферията н ...