Т О П Л И Н А Т А
Котката лениво повдигна глава и го погледна премрежено, почти протоколно и после отново обгърна с лапи сивокафявата си главица и задряма.
Ивайло леко се плъзна покрай леглото и излезе на терасата – неговото царство, на безпорядъка - естествено.
Колко пъти се бе заканвал да сложи ред тук и все оставаше с плановете.
Чувалите с разпалки, струпани в единия ъгъл, се бяха изперчили чак до тавана.
- Да, ама тук са близо. Пресягам се и готово – директно в гърлото на „лъчезарката”.
Така вкъщи бяха кръстили пернишката печка, най-малък номер, подарена му от неговия приятел Лъчо. От аукциона, оня – последния, преди да продаде апартамента си в града и да събере всички зад океана. Но това бе дълга история, така че Ивайло остави мислите си да отскочат като топка от темата и се вгледа в бюрото на терасата.
То вече не изглеждаше, че е било бюро някога, бе го доизградил като тезгях от работилница, разбира се, в умален вид.
Всъщност нашият човек отскоро си мислеше, че всяко нещо около н ...