Дойде декември и падна първият сняг. Ръцете й ставаха по-студени, но тя не забелязваше. Никой не я хващаше за ръка, за да й каже за тази промяна. Падна втори сняг, лицето й се скова от вятъра и чертите й застинаха. Усещаше студени тръпки по цялото си тяло, опитваше се да облече всичките си дебели дрехи, за да се стопли, но така и не успя. С последни усилия посегна към телефона и набра номера му:
- Искаш ли да се видим? Хайде да пием нещо топло, умирам от студ! - помоли го тя.
- Не мога - зает съм. Работя по един проект, нека да е утре!
На другия ден тя отново му се обади:
- Направила съм чай, искаш ли да ти донеса? Не знам какво ми става, но умирам от студ!
- Не ми е чак толкова студено, благодаря ти! - отговори любезно той.
Тя затвори телефона и излезе в градината на чист въздух. "Така или иначе ми е студено, няма значение дали съм вън или вътре", каза си тя. Направи няколко крачки, но краката отказаха да я слушат. Сякаш бяха ледени кубчета, покрити с дебел слой скреж, които нехайна д ...