В един град, подобен на хиляди други в света, живееше богат търговец. Той имаше много злато, събрано в малки торбички от кожа. Мъжът обичаше да ги подрежда в различен ред. Това го развеселяваше и го караше да се чувства щастлив с часове.
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаше шапка с широка периферия и тръгваше да се разхожда по улиците. Хората го поздравяваха учтиво, но хладно, защото имаше навик да се шегува лошо с бедняците и сам да се смее после на жестоките си шеги.
Веднъж подари на бедна възрастна жена торбичка, пълна с камъчета, друг път накара изнемощял старец да лае като куче, за да му подхвърли дребна монета, която после улови във въздуха и прибра в джоба си.
Скитниците се обръщаха с гръб, щом го видеха, или се криеха в някой тъмен ъгъл. Дори уличните котки се качваха на по-високо, щом чуеха тежките му стъпки.
Денят беше слънчев и топъл. На един камък в края на най-тясната улица бе седнал чужденец. Дрехите му бяха от бедни по-бедни, а лицето – изпито. ...