Знам, че ми треперят ръцете. И то много. Знам, че това, че съм си скрил лицето с треперещи ръце, го вбесява още повече. И си повтарям сто пъти наум да спра да треперя! Не мога. Не го чувам дали се движи, ушите ми пищят оглушително, дори не мога да се чуя колко силно подсмърчам. Със затворени очи съм. Не искам да виждам, не искам да знам, ако се кани да удари още веднъж. Знам, че от начина, по който дишам, по който цялото ми тяло се тресе и тежко се повдига нагоре-надолу, му е ясно, че вече съм в това състояние, в което изпитвам панически ужас от това да не продължи, искам да се скрия, да се извия някак си, че където и да удари, да не ме заболи. Поне не толкова. Не толкова, колкото от ударите досега и от които усещам как нещо гори по лицето ми, някъде по кръста ми, стомаха, по краката. Всички тези горящи места, знам, че след няколко часа ще са не сини, черно-лилави и ще боли само леко като ги докоснеш. Сега е някак си изтръпнало, гори, не боли толкова.
Ушите ми пищят малко по-слабо, зап ...