Ако се направи статистическо проучване на нещата, които най-безотказно изтръгват положителни емоции от хората, класацията сигурно ще се оглави от бебетата.
Докато си бебе, винаги си център на внимание. Всеки иска да те гушка, да ти се радва, да те обичка. Дали заради своята беззащитност, или с нечовешки сладурските си пропорции, предизвикваш гугукаща и буболазеща разнеженост дори у пестеливи на чувства възрастни. И то без да полагаш абсолютно никакви усилия.
Ревнеш ли, отвсякъде те обгръщат със съчувствие. Разсмееш ли се, всички наоколо зейват в блажени усмивки. Възторгват се от всяко що-годе координирано движение така, сякаш си направил научното откритие на века. Устройват специален празник за първата ти самостоятелна крачка. Аплодират те за всяка нова сричка, всяко акане в гърнето, всеки успешно издухан сопол, ей такива работи.
Спреш ли да минаваш прав под масата обаче, нещата постепенно се променят. Необходими са все по-сериозни постижения, за да получиш браво. Гушканията оредяват. ...