- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от него! Добре че му запали любопитството по яхтата, че иначе на тази възраст - изкушения всякакви! Пък и какъв предбрачен договор само го накара да подпише умната ми дъщеричка! Константин и Анито ще са обезщетени до края на живота си, независимо дали са женени или се разведат. Анито и Арко, де! Чак се просълзих на брачната церемония! То и сега... Старчески сълзи.)
- Татко, миналата година Арко си купи такива чудни светлосини мокасини! Много са хубави! Ако решиш да отидеш на круиз, екстра ще си! С бели връзки...
- Еех, Ани, нали знаеш, че ми е трудно да се сгъвам и да връзвам връзки? Няма ли мокасини без връзки?
- Не бе, татко! Ще видиш! Ти само кажи кой номер обувки носиш! Тоооо, ако носеше същия номер като на Арко, да ти изпратя миналогодишните му?
- Не вярвам, мило, Арко е доста по-висок от мен. Аз нося 41.
- А! Татко! Искам да ми предпишеш онзи магазин в Русе! Искам да уредим тези формалности, сега, докато...
("си жив".)
- Ани, нали ти предписах апартамента. Друг нямам. А доходите от Русе са ми важни, за да си покривам сметките.
(за да живеея).
- Татко! Нали ти казах, ако имаш нужда от пари, само ми се обади! Искам детето ми да е обезщетено! За него го правя, не за себе си! Защото да знаеш, че ако препишеш апартамента на онази жена, дето се грижи за теб сега, физически ще я ликвидирам, чу ли!
(Брей! Изпусна си нервите! Милото ми детенце! Нали затова отиде в чужбина, да си намери богат мъж, да има охолен живот! Ами ако й препиша и последното нещо, което имам, тя дали ще се погрижи, когато изпадна в нужда? Все пак, колкото и да е, от русенския имот капе по нещичко - 300 лева всеки месец към пенсията. Ами без тях? От друга страна, не искам да обтягам отношенията си с дъщеря ми. Щом пък толкова иска! Трябва да помисля! Ами дано да ми падне най-после печалба от това пусто тото, дето 50 години най-редовно го пускам! Че да й преведа едно 80% от печалбата, та да си оправи живота! Аз какво? Да мога да отида на круиз, това ми е мечтата, тя знае!)
---
И Тото нахлузи мокасините си без връзки, наметна якето, което носеше от 20 години, и се отправи към кварталния тотопункт.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados