Това ли заслужавам?! Чуждите хора – както и да е, но близките?! Приятелите, жената, децата…Тези, за които си отдадох здравето и живота!!! Кръвта ми още стои по стоманените въжета и подпорите, за да са те нахранени, добре облечени, да учат в чужбина… „Много си тъп!“ Така ми викат. Тъжно ми е, болно ми е… На моменти ми идва да метна едно въженце на ябълката… и всичко да свърши. Няма да го направя, естествено, но и така не се живее. „Много си тъп! Много си тъп…“ Защо ми викат така ли? Вас какво ви интересува? Аха! За да прецените дали са прави. И ако са прави – какво? Ще ми помогнете ли да поумнея? Не. Който е глупав по рождение, е глупав завинаги. Ще се посмеете, повеселите за чужда сметка и ще викнете на всеослушание: „Ей, този е много тъп! Добър, добър… та чак глупав!“ И т.н. Защото всички обиди и упреци към мен са за добрините, които правя на другите. Няма да ви давам примери. Много са. Някой ден ще напиша автобиография, роман и т.н. Който се интересува – да чете!
Единственият човек, който не ме обижда, дори напротив – обича ме, уважава ме, възхвалява ме, говори ми с най-нежни думи и т.н., е германката. Само че аз не ѝ разбирам. Не знам немски. И тя не знае български. Но това не пречи на нашите отношения. За сега пазим връзката си в тайна. Някой ден, може би… Знае ли човек?! Тя е съседка на малката ми дъщеря в Хановер. Мъжът ѝ ходи на работа, тя си стои вкъщи. Имат много голям двор и ме вика да ѝ помагам, когато съм на гости при дъщерята. То, моето, не е точно гости, защото ме викат да пера, чистя, готвя, да водя децата на градина и т.н. Не ми тежи. Дори намирам време и за германката. По цял ден щрака с фотоапарата и се хвали какви цветя съм засадил, какъв алпинеум съм направил и т.н. Това го знаят всички. Не знаят за другото. Искате да ви разкажа ли? И това ли ви интересува? Защо? За да ми намерите и там някакъв кусур? Личния си живот не споделям с никого. Обаче другите постоянно се интересуват. Ето, сега жена ми звъни и бас държа, че първите ѝ думи ще бъдат: „Здравей, Слънчо! Къде си? Какво правиш?“
Плъзгам пръст по екрана. Малко трудно се справям с тоя нов телефон. Кога го включвам, кога – изключвам…
– Ало?
– Здравей, Слънчо! Къде си? Какво правиш?
Нали ви казах?! Разбира се, аз не съм чак толкова тъп, че да ѝ кажа: „Правя секс с германката.“ Което си е самата истина. Прекопах ѝ овошките, варосах ги, разсадих ягодите и т.н. После сготвих набързо, хапнахме, пийнахме… и хоп – в кревата.
– Здравей, скъпа!
Винаги отговарям, когато ме търсят. Не се крия. Да не съм някакъв…
– Какво правиш? Малко запъхтян ми се виждаш.
– На двора съм, скъпа. Плевя, копая и т.н. Сега разсаждам ягодите на германката. Бързам да свърша.
– Добре, Слънчо. Гледай да свършиш, преди мъжът ѝ да се е върнал! И виж, тези две настръхнали ягодки, вземи ги завий, да не настинат! Дават го да се застудява.
И затвори.
– Това не го разбрах – рекох на германката.
А тя придърпа нагоре одеялото, прикри си голите гърди и каза малко сърдито на немски:.
– Вist du doof! Du sprichst über Skype. (Много си тъп! Не видя ли, че говориш по скайпа?)
© Мильо Велчев Todos los derechos reservados