Аз съм просто едно момиче, живеещо в объркан свят.. много объркан. Защо ви го казвам ли? Просто съм уморена. Уморена от всичката тази неяснота, болка и мъчителни моменти. Да, на 16 съм, но съм преживяла много. Не съм онази яка мацка, по която всички си падат и умират. Тази с перфектното тяло и която има вида на гръцка богиня. Тя е хубава дори сутрин без грим и рошава коса. Дори в този момент тя пак ще е най- желаното момиче. ТЯ ще получи сутрешна топла прегръдка, нежна целувка по сочните й плътни устни и едно мило прошепване „добро утро, красавице”. Въпросът е, защо тя? Защо не аз? С какво съм аз по-различна и с какво точно тя ме превъзхожда? Защо аз не заслужавам романтична вечеря по залез и мило съобщение колко му липсвам? Не знам..не мисля, че аз съм по малко човек от това така желано момиче. Но нека спрем да говорим за нея и да ви разкажа нещо за себе си Хмм, да видим. Аз съм ниска, около 1,65 висока. Нося очила и вече може да си представяте какво ли не в главите си от сорта „оф, п ...