9 mar 2018, 15:09

Този път няма да ти се размине 18+ 

  Prosa » Relatos
687 1 2
5 мин за четене
Напоследък ми е хубаво на душата, макар че все още съм много слаб и раната ме боли. Хубаво ми е, защото Тя живее при мен, нещо, за което винаги съм мечтал. Мими идва всеки ден да ни помага. Трудно ще й се отблагодаря за огромната всеотдайност. Без нея никога нямаше да можем да се справим. Рядко се срещат такива хора.
Ежедневието ни е простичко, но приятно. Разговаряме много с Нея и се гушкаме, повечето пъти без да се стига до секс, просто защото силите ни не достигат, но когато нещата се получат, е много хубаво. Вече внимаваме, не е време сега за дете. Струва ми се, че нещата стават по-добре с всеки изминат ден. Аз се възстановявам от прострелването, а Тя, благодарение на упражненията, които правят с Мими, вече отново се чувства стабилна на патерици. Няколко пъти дори излизахме сами на разходка. Сигурно сме странна гледка. Мъкнем се бавно като старци, тя, свела глава, подпряна тежко на патериците си, аз, залитащ като пиян, но ни е хубаво на въздух. Мими първоначално държеше да ни придр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??