Съвсем скоро ѝ предстоеше да роди. Седеше навън пред шатрата, точно до огъня и се вглеждаше в него. Обичаше да гадае бъдещето в пламъците. Взираше се дълго, в полусън и следеше играта им. Рисуваха картини, разказваха истории… Беше се научила да ги разчита още от дете. Не помнеше как.
Сега отново седеше като в транс. Чакаше останалите да се върнат от светилището. Бяха се качили горе на хълма, но този път тя не успя да ги последва. Коремът ѝ тежеше. Тежеше ѝ това, което щеше да се случи. Знаеше, че няма да издържи. Не и този път. Но беше готова да даде нов живот за сметка на своя. Молеше се на Богинята-майка само да ѝ даде някакъв знак за детето ѝ. Усещаше, че е момиче. Досега беше раждала само синове. Знак, че предстоят войни. Но този път беше различно. Сега чакаше момиче и то щеше да е последното нещо, което ще види.
Беше измолила от Богинята да ѝ даде знак как да кръсти детето си. И знакът не закъсня. Същата тази вечер мъжът ѝ се прибра след ритуалите и донесе дар. За детето. Един пръ ...