- Къде са бурканите? Нали се връщаш от село? 

- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва... 

- Е хич нищо ли не ти дадоха?

- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сладките прасковки" са от леля Ванда. 

- Е, как беше?

- Ужасно задръстване по магистралата. Особено в трите тунела. Повече от един час сме пълзели. Нали ти звъннах... А времето беше прекрасно. Топло, слънчево... Все пак, добре че бях с палто, а не с яке. На места имаше вледенени големи късове преспи... Чак в един и половина пристигнахме.

- И?

- Ами, ядохме, пихме кафе и потеглихме обратно. Жената се беше приготвила: питка ни беше омесила, лютика, пилешка супа, карначета, кюфтета, печено пиле, пюре от картофи. Дани каза, че това му е любимото и трябваше да се насили да изяде поне него. 

...

Свикнали сме да ядем набързо и накрак. Телевизорът бучеше. Предаваше празничния концерт. Майка му ни черпи с вишновка (много приятна) и с кисело домашно вино. Децата обаче бързаха да изскочат навън, да се порадват на пролетното слънчице, а и на трите малки пухкави топчици с тънки опашчици - бяло, бяло и черно, и рижо. Щъпуркаха и гледаха да захапят я пръст, я връзките на обувките ни, и гонеха майка си да посучат. Не се отделяха много от нея. Четири били, но едното умряло.

Те, децата, няма да се сетят да занесат нещо на баба си. Идват на гости хей така: мятат се на колата и идват. Аз обаче си знам. Купила съм й месо, домати, шам-фъстък и една торта. Ами, пенсионерка е жената. Сигурна съм, че ще прибере месото в камерата и ще го извади чак на Великден, когато я навести сина й с любовницата. 

...

Тя тази история с безопасна игла я пришивам към моята младост. Ама аз не му го разказвам това, на втория ми съпруг. Бяхме млади тогава. По-млади, отколкото са децата сега. И сварихме точно смяната на системата. Ние, двама студенти, с две малки деца, всяка събота и неделя идваха и ни вземаха с един червен "вартбург" и отивахме при баба му и дядо му, на обяд. Голяма рода, три фамилии братовчеди; и баба му, наготвила жената за тоя бая народ, омесила питка, купили безалкохолни, и всички сядаме във градинката, на чиято ограда имаше надпис "Образцов дом". Винаги съм се чудела как точно са се присъждали тези табелки по соца. И сме си говорили, или може би съм си мислела само, вече не знам, че сигурно цяла седмица са връщали хартия и са пестели, за да могат да ни посрещнат, цяло стадо хрантутници...

Спомням си, как Мартичо го наричаше "Капитана". Някакъв космически сериал се въртеше тогава и те играеха на "космически кораби". 

...

В къщата не бях идвала от много години. Стори ми се ужасно стара. Стаите - с високи тавани, претрупани с вещи и дрехи. Създават чувство на сигурност някаква. Не у мен. У Майка му. Бюфетът - отрупан със снимки на внуците. И на онова, последното, на сина й, дето не е от мен. Старая се да не гледам красивата снимка - той и любовницата, клекнали на фона на прекрасна цветна гадина. Само за протокола, и аз имах такава снимка с него. В Ботаническата градина в Балчик.

....

Децата докараха книги с колата - дарение за читалището. 

- Бабо, да ги прегледаш, преди да ги даваш! Да няма някое писмо вътре!    

Баба им, на времето партийна секретарка (това не го разказвам на втория ми мъж - яростен анти-бесепар), сега отново развива бурна обществена дейност - "възраждане на народните традиции", както тя го нарича. Председателка е на читалището, на обществени начала. И с патос отново разказва, не че не го знаем,  как пишат проекти по Европейски пограми и ремонтират читалището. И компютърен курс организирала за бабите в селото, Да могат по скайпа да си говорят с внуците по света. Впрочем, ведага щом свърши обядът, тя се включи по скайпа с Юлето в Китай, да се похвали, че сме ѝ на гости.

После пихме кафе пред лятната кухня. Нямаше го орехът. И липата я нямаше. Най-мъчно ми стана, че и смокинята беше измръзнала.

- Платих на един човек да ми направи оградата и да прекопае градината. Непременно трябва да дойдете, като станат ягодите. 

Спомних си, че навремето в пясъка, на същото място, бяхме отрили змийско гнездо. А на тавана живееше бухал. Виж как забравих да я питам, има ли още бухали на тавана!