- Къде са бурканите? Нали се връщаш от село?
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сладките прасковки" са от леля Ванда.
- Е, как беше?
- Ужасно задръстване по магистралата. Особено в трите тунела. Повече от един час сме пълзели. Нали ти звъннах... А времето беше прекрасно. Топло, слънчево... Все пак, добре че бях с палто, а не с яке. На места имаше вледенени големи късове преспи... Чак в един и половина пристигнахме.
- И?
- Ами, ядохме, пихме кафе и потеглихме обратно. Жената се беше приготвила: питка ни беше омесила, лютика, пилешка супа, карначета, кюфтета, печено пиле, пюре от картофи. Дани каза, че това му е любимото и трябваше да се насили да изяде поне него.
...
Свикнали сме да ядем набързо и накрак. Телевизорът бучеше. Предаваше празничния концерт. Майка му ни черпи ...