Тревогите на Дядо Коледа

 Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ви разправя всичко от самото начало. Вие решете кой е прав и кой крив. Но все пак внимавайте на чия страна ще застанете, ако искате да ви донеса подаръци. Така де, да си имаме уважението!!!

Този декември не можах да намеря отнякъде заем да си купя сняг. И в резултат на всичко това чак до края на месеца ту топло, ту студеничко, но сняг нямаше. Децата започнаха да ме изглеждат със съмнение. Елфчетата ми се подсмиват зад гърба. Еленчетата съвсем се разпасаха. Само милата Снежанка ми съчувстваше и ми отделяше малко внимание. Е, недостатъчно за един 200-годишен старец, но все пак си е нещо. Добре, че дядо Мраз, като видя каква криза е в Европа, ми прати съобщение по електронната поща:

-         Колега, зная, че си позакъсал и нямаш нито торба с евро, нито сняг. Кажи, мога ли с нещо все пак да ти помогна?

Срам не срам, но на протегната приятелска ръка не се отказва. Днес той на мен, утре аз на него ще помогна. И му казах за болката си, че не мога да намеря сняг. А той се усмихна широко, някак по сибирски и отсече:

-          Готово. Ще ти уредя сняг. Няма да е много, но все пак ще има децата да му се зарадват.

Така и стана. Точно преди Коледа заваляха едни парцали, по планините понатрупа преспи. Прекрасна зима, ви казвам. Дори за първи път, откакто се помня, успя да изненада и градските власти. Ама се справиха бързо хората, няма да си кривя душата. Справиха се великолепно за два дни с всичките пет булеварда, по които обичаха да спират бързащия да пререже поредната лентичка бат’ Бойко. Какво ли ги прави тези лентички този човек? Дали не ги колекционира като покойния Брежнев ордените? Трябва да му надникна през комина на банята. Но май се отплеснах. Та ви казвам, една сутрин точно преди Коледата, видях навалялия сняг. Зарадван от прекрасната гледка, изтичах до оборчето на елените да тръгваме с чувала подаръци. Че много работа ни чакаше. Но започнаха моите неволи. Първо с шейната. Бяха й откраднали веригите. А как да караме на този сняг без вериги. Нали хората на бат’ Цецко ще започнат да ни спират. Да прелетя над тях не става. Може да ни спретнат някоя операцийка „Хвъркатите” или още по-лошо - „Скръндзите”. После не само Дядо Мраз и Санта Клаус ще ми се подиграват:

-         Какъв си такъв Дядо Коледа? Пари да купиш подаръци на децата имаш, а защо пари за вериги на шейната си нямаш?

Нахлух разгневен при еленчетата. Миналата вечер отново им напомних да пазят шейната. И какво да видя. На този студ, като всяко нормално превозно средство, вместо да пият антифриз, те лежат и се наливат с водка „Полярен кръг”. Причерня ми. Започнах да ги хокам. А те се подхилкват и не ми обръщат внимание. Само най-малкият запъртък, онзи с рогцата като на годеник след моминско парти, се изправи, олюлявайки се, и изфъфли:

-         Деденце, не се горещи, че ще стопиш и снега, и брадата си. А антифриза си го пий ти. Ние се загряваме с водчица. Обаче взе да попривършва. Що не отскочиш да ни вземеш още няколко бъчвички? Ако няма „Полярен кръг”, донеси от онази, нашенската. От финландската водка. Нали сме малко патриоти. Колкото да не се връщаш с празни ръце. Все пак те слушахме цяла година и на нас се полага подарък.

-         Право е момчето! – заръкопляскаха с копитата си останалите елени. – Нищо, че не държи както трябва още на пиене, а се излага да лапа краставичките. Ще го обучим и на останалото. Нали работим в екип. Няма да си го пускаме още самичко, да не попадне в лоша компания.

Ако искате вярвайте, ако искате недейте, но ми причерня. Изхвръкнах от обора им и се замислих. Откъде по това време да намеря рогати, че да ги впрегна. И тогава видях Снежанка. Мила, засмяна. Само от усмивката й ми олеква на сърцето.  

-          Защо си умислен, Дядо Коледа? – седна на коленете ми тя и започна ма де гали по брадата.

-         Как няма да съм умислен, миличка? Еленчетата през цялата нощ, вместо да пият антифриз, са се наливали с полярна водка. Не стига, че за мен не са оставили поне една-две бутилки, ами искат още. А аз откъде да намеря рогати за шейната по това време?

-         Не се безпокой, Дядо Коледа, – засмя се Снежанка. – дай ми малко време и аз ще превърна елфите в еленчета.

-         Как ще го направиш, моя вълшебнице? – зачудих се аз.

-         Много лесно. Отивам да им сложа рога.

Речено-сторено. Мъжко момиче се оказа. Излезе с палава походка и ... още не се е прибрала. Вече трета нощ я няма. Какво ли прави? С кого ли? Започна да ми липсва. Отивам да си търся девойчето. Ама еленчетата са виновни. Рогатите му с рогати. Изглежда, че ще трябва да престана да нося подарената водка в къщи, а ще си я изпиваме със Снежанка някъде навън.

Та да си дойдем отново на думата. Казвам ви, да си Дядо Коледа не е за завиждане. И да се работи в екип, като моя, не е удоволствие, а си е чиста тревога. Сигурно затова съм започнал да побелявам от има-няма вече 200 години.