Три дни до Коледа
Идваха Коледните празници и беше време за бонуси. Не, че щеше да има такива. Във фирмата на господин Мазников заплатите вървяха с минимум 6 месеца назад и то при късметлиите...
Но на него не му пукаше. Важното бе, че печалбите му все повече се увеличаваха, а при тази безработица за него бе кристално ясно, че всички ще си мълчат, защото я се обадиха - за мястото на всеки един, чакаше по една опашка народ. Не случайно въпреки нередовното заплащане и униженията, почти всичките му роби бяха при него от много години.
А пазарът тъкмо си стъпваше отново на краката след поредната мини криза. Тировете чакаха на паркинга в редици за да бъдат натоварени с пластмаса, и да поемат към следващите си цели.
Господин Мазников потропваше с кебапчестите си пръсти и доволно се усмихваше... Време беше при него да започнат да влизат хората, надяващи се на чудо... То, вярата, е болест, която най- трудно се лекува, но той знаеше как и с какво да я прекърши...
Не случайно, въпреки тормоза, го гледаха с обожание и трепереха пред него, пък и тефтера му с любовници все повече набъбваше, изпреварвайки дори растежа на корема му.
Погледна часовника си, после голямата си дъщеря и й смигна - Знак да провери дали отпред чакат още тези, които всъщност нямаха и избор...
Той знаеше, че те са там, но нарочно над 3 часа седеше в кабинета си предъвкайкви шопарестите си бузи, и правейки се на зает. Така увеличаваше още повече удоволствието си премисляйки всяка възможност...
Дъщеря му леко се усмихна и покани първо 2 от жените с най-дълъг стаж във фирмата. Склададжииката и началник складовата база.
Първата беше красива млада жена с над 5 години стаж тук, в момента бременна в шестия месец, а втората беше работила в предприятието над 20 дълги години.
- Здравейте, момичета - иронично се усмихна Мазников - В момента нямам много време, но все пак ще ви отделя пет минути. Знаете, отговорности, грижи - и той демонстративно разпери ръце.
- Шефе - първа се осмисли да проговори по-възрастната и опитна жена - Знаете, Коледа е след 3 дни, а от утре излизаме в отпуск... Семейства имаме, и ние искаме празници да празнуваме. За пари сме дошли да питаме.
- Хъм - смръщи вежди Мазников - Лесно ви е на вас, а питате ли ме мене от къде да ги взема?
В този момент двете жени не издържаха и се спогледаха. Те много добре знаеха (както и всички други отвън), че в момента бизнесът му беше във върхова форма. Поръчките направо валяха и въпреки 24 часовия работен цикъл, не можеха да им смогнат... Парите се стичаха, като сребърен дъжд в джобовете на Мазников...
- Е, добре де - усмихна се благо той - Знам, празници са, затова ще ви вляза в положението. Ето ви 3 (три) лева да си ги разделите двете и кажете на останалите отвън, че пари няма... След Нова година ще се оправим и да не забравя - Честити ви празници...
15.12.2014.
Георги Каменов
Творбата е по истинска история!
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ето, така започват революциите!
Непреодолимата алчност губи чувство за реалност. -
Пяната още дълго ще излиза... а времето на пластмасата отминава. Много хубаво си го написал, Георги!
-
Благодаря и на теб, Мариана.
Широко разпространена порода е тази, тъй, че и мнозина са се сблъсквали с представителите й... -
Ще ми е интересно да прочета.
-
Със този проблем се натъкнах и в Прага. Мисля да го опиша в следващата част на Европът...
-
Тъжно е наистина, Мариела.
-
Това е най-тъжното българите да експлоатират българи... 😢
-
Мариела, то и аз бях там...
А историята има продължение веднага след този финал тук с мое участие... След което си търсих друга работа след Нова година, а хората отвън получиха (включително и аз) по някакви пари. Това беше преди почти 20 години - бях млад и много буен тогава...
А Бог наказа и образа, който тук съм скрил зад Мазников - след време фалира, а банките му взеха всичко.
Какво е станало после, не знам. Откакто научих това, не съм питал и не съм се интересувал повече от темата.
Благодаря ти за откровения коментар!
ПП
Младата бременна жена бе на границата на спонтанен аборт и то в шестоя месец... Без коментар!
Плака няколко часа и едва я успокоихме и ние, а после и докторите.
Тогава бяха вълчи времена, но за съжаление, и сега е пълно с подобни човекоподобни твари... -
И аз съм приживяла нещо подобно... Самата тъжна истина. 😢 😢 😢
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ангелче, ето затова твърдя, че не живеем в нормална държава. А родината ни е Божествена!
Да, историята го е доказала това, Стойчо!
Благодаря от сърце, приятели!