Отново е пълнолуние.
През прозореца сребърни снопчета се спускаха върху лицето на сина ми.
Това малко създание бе глътките ми въздух в дробовете. Целият ми живот. Вдъхновението върху празната страница на монитора.
,,Имате съобщение в пощата''
Разсея ме малкото пликче, примигащо на екрана.
Пръстите ми посегнаха към мишката в готовност да го отворят.
Точно в този момент реших да въздействам върху себе си.
Колко голямо беше желанието ми да го отворя?
Какво точно исках да разбера?
Можеш ли да устоиш на изкушението?
Всеки човек на този свят е подкупен на слабостите си. Изгражда щастието си върху гърба на друг и помита всичко детско и чисто, което е притежавал в началото.
Взех прилежно подредените страници на първата ми рожба ,,Край в началото''. ...