Александра изми чиниите, сгъна покривката и погледна часовника - имаше десет минути до началото на предаването. Отиде в другата стая и погледна Сашко - спеше спокойно и най-важното - дишаше... Опита се да изброи колко вдишвания прави за минута, но се отказа... Всичко изглеждаше наред (поне засега). Върна се в кухнята и включи телевизора. Говорителката се усмихваше и говореше за общочовешките неща в живота.

   - А сега ще говорим по темата, която постави в писмото си миналия път нашата зрителка от Ловеч г-жа Александра Атанасова. Припомням ви съдържанието на писмото и акцентувам, че тя не иска от вас финансова помощ, а съвети с практическо значение как по-бързо да напусне страната и да се засели в Германия, където детето ú ще има шанс да оживее.

   Александра слушаше разсеяно и мислите я връщаха далеч в не толкова далечната 98-ма, когато Сашко направи първия си пристъп. Посиня, свлече се, и тя, колкото и да беше изплашена, започна да му прави изкуствено дишане и докато дойде линейката имаше чувството, че умира в ръцете ú поне сто пъти...

   - Имаме ли зрител на телефона? - говорителката се усмихва и пооправя прическата си.

Първият зрител се оказва леко почерпен господин, който, след като изръси няколко комплимента по адрес на водещата, изрази съжаление, че тя не му е жена. Как щял да бъде друг човек и дори би помогнал в конкретния случай...

   "Конкретният случай" използва паузата за реклами и отново надникна в детската стая.

   Сашко дишаше. Въздъхна, като си спомни онези кошмарни дни, прекарани в болницата. Накрая им обясниха, че се касае за много рядко заболяване (едно на стотици хиляди), което бавно унищожава белия дроб и му оставя все по-малко място за въздух.

Трансплантация на бял дроб още не била рутинна операция по света, но имало едни ампули, които забавят болестта и ако се поставят ежемесечно, детето е практически здраво. Само че цената е около три хиляди долара и ако намерят спонсор, детето ще има шансове...

   - Господине,  намалете звука на телевизора, ако обичате. Говорете конкретно, моля ви! - господинът изказа мнение, че причината е в политическите пристрастия на малките селища и ако искат да продължават да страдат, пак така да гласуват...

   Следващата зрителка се обиди първо на политически пристрастия, после на провинция, като обяви, че София не е България и че софиянци всъщност са си селяни от шопския край... Един господин обясни, че злото е посято от Чернобил, друг отвори дума за досиетата...

   Заприлича ú на парламентарно сборище... Погледна към часовника - половин час до полунощ. Сашо трябваше да се прибере всеки момент, но усещаше, че започва  да се безпокои...

   Първата година Общинският съвет в лицето на Комисията по здравеопазване уважи молбата им за помощ и осигури така нужните ампули... Сашко беше като всички деца - весел, палав, дори тръгна на градина... После дойдоха изборите, нова комисия по здравеопазване, нов председател, който им обясни, че не може толкова пари от общинския бюджет да отиват само за едно лице. Той е поел ангажимент пред партията, която му е гласувала доверие и пред избирателите с тези пари да се построи дом за сираци. А обещанията трябва да се изпълняват...

   - Господине, моля ви, имайте уважение, не превръщайте предаването в дискусионен клуб! Да чуем следващия зрител - да, госпожо, в ефир сте, говорете!

   Госпожата се оказа медицинска сестра със стаж и препоръча да не се допуска да се раждат болни деца. Така било в Америка, дори Хитлер навремето се е грижил за чистотата на нацията си...

   Стана ú студено и тъжно... В главата ú пак се прокрадна онази идея. Ако отиде в Германия и придобие тамошно гражданство, лечението на тази болест там е напълно безплатно. Родината на Хитлер - каква ирония на съдбата. Само че първо трябваше да си намери работа и жилище...

   Пак погледна часовника - Александър закъсняваше... Притесняваше се и за него...

След отказа на Общинския съвет започна ходенето по мъките... След работа обикаляше по учреждения и кафенета като просяк... Връщаше се към полунощ, изсипваше събраното и заспиваше... Веднъж се върна пребит, някакви типове го бяха нападнали и ограбили, докато излизал от колата... Това не го спря да продължи да обикаля... Щом намереха пари и поставеха ампулата, започваха да събират за следващата... Имаха кръг от приятели, роднини и съседи, които знаеха крайния срок и винаги питаха колко не им достигат, за да помогнат... Появи се и една фондация, която се занимаваше със събиране на средства за лечение на деца в чужбина. Сами ги откриха и им предложиха помощ. Е, имаше и условие: фондацията осигурява лечението за шест месеца, а те отстъпват правото от тяхно име да се събират средства за други деца още шест месеца. Изглеждаше логично и се съгласиха - шест месеца спечелено време никак не беше малко... После нещата се изкривиха - оказа се, че фондацията иска за себе си висок процент от събраните и отпуснати суми... и договорът се разтури...

   Телевизорът пак влезе в рекламен блок... Не очакваше нищо съществено вече.

Предаването свършваше. Входната врата се хлопна - влезе Александър-старши уморен, брадясал, но усмихнат. Извади парите и ги сложи на кухненската маса.

   - Днес са едва триста, но за утре обещаха от едно място две хиляди... Има още добри хора в околността... С колко дни разполагаме? Шест - добре, значи ще успеем.

   Целуна я по бузата и тръгна да си ляга, пътем надникнаха в детската стая да послушат дишането на детето...

   Някога, сякаш преди цяла вечност, се разхождаха семейно извън града, обядваха на поляната, играеха с топка. После Сашо вземаше китарата и тримата пееха заедно... Тогава се нарекоха трио "Три в едно - А"... И се канеха с песен да превземат световните сцени...

   Телефонът иззвъня дълго и пронизително... Втурна се и вдигна.

   - Ало, да, аз съм...

Отсреща - приятен женски глас с лек чуждоезичен акцент.

   - Слушайте ме, г-жа Атанасова. Аз съм ваша съгражданка, от години живея в Лайпциг, гледах предаването по сателита. Ето какво ви предлагам в името на детето: осигурявам ви жилище и работа тук. Мой добър познат е готов да сключи с вас фиктивен брак, за да се натурализирате по най-бързия начин. Естествено, преди да дойдете, трябва да се разведете със съпруга си. Разбирате, че всичко е в името на вашето дете, а освен това и в памет на брат ми, който се казваше Александър и почина преди двадесет и пет години от същата болест... Ако сте съгласна, обадете ми се утре на телефон...

   Записа машинално цифрите и затвори... Тръгна към спалнята. Сашо спеше дълбоко, с леко прихъркване... Щеше да му го каже сутринта...

   Влезе в детската стая. Сашко беше отворил очи и я гледаше любопитно.

   - Кой звъня, мамо?

   - От Германия. Поканиха ни там на турне... Нали сме трио - "Три в едно - А".

   - Ще отидем, нали? - очичките му светеха...

   - Разбира се, сине. Отиваме. Сега спи, спи...

   Излезе на пръсти. Пое дълбоко дъх. Триото трябваше да оцелее на каквато и да е цена...

   Шоуто трябва да продължи...