Лана обичаше тишината на нощта. Обичаше да остава насаме с мислите и заниманията си. Обичаше да чува в далечината как майка ѝ трака с прибори в кухнята, музиката от стаята на брат си и гласовете на спортните коментатори, които всяка вечер обсъждаха някой любим на баща ѝ спорт. Всички тези шумове даваха на Лана спокойствието, че не е сама и не ѝ пречеха да се потопи в света на някоя книга или да изразява собствените си мисли, чувства и фантазии, заключвайки ги преди сън в една тайна папка в компютъра си. Все още не беше готова да сподели тази папка със света. Всъщност, само един човек знаеше за нея, но той не можеше да я сподели с никого. Вече не.
Въпреки, че тази нощ не беше като никоя друга, Лана я прекарваше както обикновено - сама в таванската си стаичка. Искаше да се абстрахира от всичката врява навън, от непрестанното звънене на вратата, от малчуганите, които повтаряха неуморно: “Лакомство или пакост“. Само до преди две години тя беше част от цялата магия на празника и трескаво си ...