Триъгълният светилник
От известно време братятя в Скалния Манастир живееха в напрежение. Обичайната им летаргия, която оправдаваха с думи като „съзерцание” и „самовглъбяване” беше нарушена един топъл пролетен следобед. Брат Никодим – най-кроткият от тях, който за трите години в манастира говореше само по време на молитва – се изправи и запя никому неизвестен псалм:
Триъгълен светилник
кротко мрака освети.
На хората закрилник,
Отче Святи, изпрати!
Монасите вдигнаха глави и се спогледаха в недоумение. Старият Игумен хвана младока за раменете и го разтресе:
- Никодиме, чедо, не богохулствай. Грях си слагаш на душата, а обет си дал.
- Видях го... с очите си го видях, дядо игумене. Видях го така, както те виждам теб. Слава на Бога!
- Момче, спри се! Какво си видял?
- Сам Бог ми се яви. Триъгълен светилник, къде над хората свети, мрака в душите да разпръсне.
- В името на Иисуса Христа, замълчи, сатана! Отивай в килията си. Три дена стой на пост и молитва. После ела при мен на изповед и опрощ ...