Лятото на 2006 година…
Костенурът Тифленчо правел следобедната са разходка. Докато вървял, го нападнали няколко лоши мисли и започнали да го бият. Пребили го, обрали го, изнасилили го и го захвърлили встрани от пътя. Тифленчо бил смъртно ранен и щял да умре, ако не получел помощ. Останал да лежи там, където бил захвърлен.

Пръв по пътя се задал доктор Златев, прочутият ветеринарен лекар. Той бил известен с откриването на лекарства против луда крава, птичи грип и магарешки инат.
Когато докторът видял потъналия в кръв и кал костенур, той се стреснал и продължил по пътя си, защото се страхувал, че бандитите може да са наблизо. Така докторът пренебрегнал Хипопотамовата клетва, която бил дал като станал ветеринарен лекар.

След доктор Златев по пътя минал Отец Черупий, главата на Световната Костенурическа Църква. Отецът видял ранения и забързал напред по пътя, правейки се, че не е забелязал. Но до слуха му достигнал глас от отвъдното:
- Черупий, помогни на ранения!!! - Отецът се обърнал и видял Светия Дух във формата на люспест гълъб с черупка.
- Спомни си думите на Светото Списание (“За черупката с любов”) да не изоставяш себеподобен в беда.
- Но ако му помогна, ще си изцапам черупката, а днес ми я излъскаха. - Казал Отец Черупий на уродливия гълъб.
- Няма значение, твой дълг е да помагаш.
- Тогава оставям вярата. Ще си основа секта.
И така Отец Черупий си заминал.

Малко след това към мястото, където лежал Тифленчо се приближили костенурките нинджа.
- Дали да не му помогнем? - Попитал Микеланджело.
- Трябва да му помогнем, така пише в “За черупката с любов". - Казал Рафаел, който бил много мил и добър откакто станал религиозен.
- Нямаме време. Трябва да се бием с Хари Потър. - Казал Леонардо.
- Нека да се обадим на полицията. - Предложил Донатело. - Така ще може да идем да се бием с Хари Потър и ще помогнем на горкия костенур.
Но за съжаление нямали обхват, така, че решили да оставят Тифленчо. Все някой щял да мине.

И наистина не след дълго дошъл Мишо. Когато видял изпадналото в беда животинче, той веднага се затичал да му помогне. Изпикал се върху него, за да дезинфектира раните, превързал го и му пребъркал джобовете. След това му помогнал да стане и двамата се запътили към най-близкия град. Така Мишо спасил живота на Тифленчо.

Оказало се, че Тифленчо е месията, когото костенурките и хората от техния кръг (като ветеринарните лекари) отдавна очаквали. Но след като видял колко зли и покварени са, решил да не ги спасява, а да ги остави да гният в ада. И да бъдат тъпкани и унижавани от хората на Земята. А Великата Награда на Костенурката ще бъде дадена на всеки, който през живота си спаси поне едно животно.

Днес Мишо и Тифленчо са най-добри приятели. Живеят заедно в НРО. Но за съжаление костенурът няма достатъчно пари за да си купи по-удобно жилище, каквото му е нужно. Който желае, може да помогне с пари или с молитви. Парите пращайте на Мишо. Молитвите… на който искате.