Да ви приличам на Персийка?! Да ви приличам, въобще, на котка… Да, вие! Вас питам! Не се подсмихвайте! Кажете… Кажете де! Не искате! Смешно вие. А питате ли, дали на мен ми е до смях? Питате ли, как се почувствах вчера, когато ме остригаха нула номер? Питате ли ме, дали имам самочувствие, сърбеж и добри чувства към тези които ми го сториха? Не! Не ви интересува. Знам си аз. Нали сте човек. Същият двукрак предател. Като онези два пубертета, които ме натискаха на масата. И третият с машинката. С това страшно и стържещо чудовище, което се притискаше, ходеше и дъвчеше козината по тялото ми. Зъбите му бяха, като на - момент да се сетя - като на пираня. А очите… Ама, то май нямаше очи. Няма значение, страшно беше. Повярвайте ми! А, сега? Сега ми се плаче. Хем ми се реве, хем искам да се хвърля от… Оуу, то е било високо тук на прозореца. Я колко къщи има. Покриви, облачета, птички. Птички ли казах? Ммм, нещо огладнях. Хайде ще отложа хвърлянето. Ще отида да видя, какво са ми сложили в паничка ...