- Добър ден, господа! Откривам седмичната оперативка. Докладвайте , Петров!
- През изминалата седмица има петнадесет грабежа, осем обира, дванайсет пребити, четиридесет и седем…
- Стоп! Чакай! Какви са тия числа, какво е това нещо?
- Ами… хора нямаме. Нали всички са пратени по задачи, кой да патрулира? Ето – Мишев и Колев са в ,,Сердика”- нали ни спуснаха заповед да поемам млекопреработването. Трима са пратени в борда на ,,Гигант’’. Седмина бяха командировани за началници в градския транспорт, та да ликвидираме гратисчийството. Пешев, Монов и Метов са директор, главен счетоводител и касиер в банка - нали дойде указание за засилване контрола над банките… Сержант Николайчев стана редактор на вестника във връзка със заповедта за борба срещу цензурата…
- Николайчев? Че той не е чел книга от времето на Гутенберг?
- Тъкмо затова – значи не е предубеден и няма да се подведе от разни журналистически номера. Инспектор Алтънзлатев пое месарските магазини. Даже започна проверка има ли месо в саламите, колко е, от какво е. В случай, че попадне в токсикологията, има куп кандидати да го заместят. В хотела пратихме…
- Добре, добре! Нека всеки поема ресора си според министерските заповеди. Иначе тая държава без полиция няма да се оправи! Свалете два патрула и ги изпратете за директори на училищата. Каракаров да поеме местната кабелна телевизия и да организира предаване за борба срещу ограниченията против гражданското общество… Какво има?
- Шефе, пристигна телеграма. Нареждат да се заемем с оправяне положението в болницата и детската градина!
- Хм! За болницата е лесно. Прати Парамунчев, той разбира от медицина, нали жена му е санитарка. За детската градина… Остана ли някой свободен?
- Трошикамъков, шефе. Ама нали… той е стар ерген, какво ти разбира от деца?
- Има ли заповед? Има! Длъжен е да я изпълни! Пък и какво толкова е сложното? Ще се справи не, ами и мамицата им ще разплаче!
© Георги Коновски Todos los derechos reservados