ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на припек, ами ставай да се трудиш, че зимата тропа на прага.
Философът се размърда. Извадиха го от унеса, в който беше изпаднал. Сякаш далечно ехо довя думите на другия мъж до него и те бавно проникнаха в съзнанието му. Той отвърна:
- Да се трудя ли казваш?
- Да. Идва зима. Трябва да се потрудим, за да я преживеем.
- Така е, но днес имам много работа и нямам време да се трудя.
Тези думи изненадаха Камен. Не ги разбра и се вгледа внимателно в него.
- Че да работиш и да се трудиш не е ли едно и също? - попита.
- За мене, не - рече философът. - Трудът идва отвън, а работата отвътре. Думата „труд” идва от „трудно”, а може би обратното - от „труд”, „трудно”. Това ще рече, че се извършва дейност, к ...