Любовта се усмихваше от снимката. Мая погледна още веднъж – лицето му беше прекрасно. Умни големи очи, красиво оформена брадичка и оня син поглед, който я спечели завинаги. Тя много добре знаеше, че сега не е същият, но имаше нещо, което неустоимо я привличаше в този човек, нищо, че пътищата им се бяха разделили. Много искаше да го види на живо, но не се решаваше да отиде. Така спомените тлееха в нея, а любовта ѝ към него оставаше неизживяна.
На Мая не ѝ провървя в брака – омъжи се и се разведе. Следващите ѝ връзки приключваха преди да са започнали – дали защото още пазеше снимката му, дали защото всички други сравняваше с него… Тя все още беше хубава. Младолика по природа, в лицето ѝ и характера ѝ имаше нещо детско, което не се променяше и ѝ придаваше чар дори и годините да бяха повече.
Тази вечер не можа да заспи, мислите нахлуваха като река в главата ѝ – някои от тях я радваха, други я измъчваха болезнено. Струваше ѝ се, че ще полудее. Тогава дойде до решението, че трябва да го види ...