Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих как да го направя. Няма начин да разбереш всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от обич, а понякога много боли! Ти знаеш, животът ми никога не е бил лек, натрупала съм опит с болката - нали вървим ръка за ръка! Не мисля да се оплаквам... или да оплаквам съдбата си! Иска ми се само да напиша това, което е вътре в мен, да зная, че не е било прекалено късно да ти го кажа... Трудно е да намеря подходящите думи. Ако сега ти напиша, че те обичам, няма да е по-различно от "обичам те", казано преди няколко години.. Може би трябва да ти напиша как точно те обичам и ще се опитам да го направя.
Понякога те обичам като дете... сгушена в обятията ти, в онзи миг, когато знам, че няма по-сигурно място на света от твоята прегръдка!
Понякога те обичам като дъждовен облак - с очи, бездънни от ...