Стоя си на пейката в коридора и гледам минаващите. Все забързани. Отварят се и се затварят врати, но никой не говори. Всеки е навел глава в проблемите си и бърза да се скрие в някоя стая...
Само една жена, дребничка, малка, като че ли още повече умалена от приведените си рамене, няколко пъти стигаше до прозореца, след това се връщаше до асансьора, стоеше няколко минути пред него, без да натисне бутона за повикване и отново поемаше посока към прозореца... Не, не спираше пред него, не поглеждаше на вън . само размахваше ръце, сякаш да пропъди някаква паяжина или мисъл , и се връщаше отново до асансьора...И така ...няколко пъти....все едно и също...След това изчезна , може би се е качила по стъпалата , не я видях . Но след около пет минути , отново се появи ! Познах я по дребния ръст , ситните крачки и размахващите се на всички посоки слабички ръце...Не издържах повече ! Любопитството ми натделя ! Когато жената стигна отново до мен , я попитах
– Какво стана ? Мога ли с нещо да помогна ?
Т ...