svetlitschka (Светличка)
552 4776
16 ene 2019, 13:24  

Тръпката 

  Prosa
1125 4 16

Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата. Ще погаля с пръсти челото ти.Тук, почти на дланта ми, плодът е узрял. Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение. Ще ти проговори.

Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно, леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята мъничка ябълка. Говори ѝ с ръцете си, няма излишна милувка. Не бързай да я докоснеш с устни. Събери първо тръпката за една целувка, плаха, недоловима. Направи я по-силна така - за мига, в който ще сети неистова болка от твоето първо ухапване. По-всеотдайна - за мига, в който със стона за разкъсаната плът по вените й ще плъзнат сокове-животворци. Изпий ги, жаднико, бавно-бавно, с най-охлювата скорост, изпий ги до капка.  А семките на сърцето й подари на пръстта. Само те не са твои, човече.

Върни ги на съдбата.

© Светличка Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

По пътя »

14 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??