- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или припек, в зависимост от времето, „на дернек”. Още не съм разгадала точното значение на този израз, но те си носеха винаги хурка или плетка, бъбреха и големите им отрудени ръце не спираха. А наоколо снове Лудото Мите – чак ме е грях да му кажа селския идиот, защото беше незлобливо, добродушно до глупост същество. Тича след патките, закача дечурлигата, обикаля бабите по дернеците, дано му подхвърлят някоя пара или бонбонче, после свърва към кръчмата и остава там до късния следобед. Пияниците са щедри, черпят го кой лимонада, кой вафла, но му раздават и яки шамари, защото Лудото сипе отгоре им своята си правда:
- Тавай, буля Вела нивата, копа, – и започваше да се криви смешно, сякаш държи мотик ...