Денят изглежда обещава да бъде особен и мога точно да ви обясня защо. Тази девойка ме стреля с поглед. В обедната почивка аз усвоявам малкото ресторантче в пресечката зад пазарния площад и няколко приятели от нашата кантора ми помaгат в това мероприятие. Сервитьорката, въоръжена с меню, се приближава до нашата маса и казва, че се нарича Хелън и че днес тя ще ни обслужва. И ето тук се прицелва право в мен. С очи. А после, естествено, следва колективно намигване. Ако денят беше обикновен, вероятно изобщо нямаше да ѝ обърна никакво внимание, но едва щом като тя се отдалечи, на мига моите колеги започват да се подхилкват и да пръскат дружески шегички.
Девойчето сигурно е на не повече от двайсет, двайсет и нещо. Кльощава, дългокрака върлина и не много на себе си. Но е млада – абсолютно и ослепително млада, и аз отново се превръщам в хлапак.
До края на обяда в общи линии пофлиртувах две-три минути и с тях дойде щастливото настроение, с което моята грохнала старческа душа ще сумее да издържи ...