ТЯ е тъжна и самотна. Вятърът открадва от очите ù една синя сълза и я отнася със себе си. Пуска я в ожаднялото море и то я скрива в сърцето си.
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна фея Любов и тя ми сподели, че въпреки болката, която я раздира, е безумно щастлива и не иска да се разделя с нея. В моята фантазията тази фея стоеше усмихната сред пустите пясъци и държеше едно влюбено сърце. От ръцете ù капеше кръв, но тя изглеждаше твърда и непоколебима. Разполови сърцето и хвърли двете му половинки далеч от себе си. Те паднаха със зловеща сила върху нажежения пясък, запалиха се и изгоряха. Феята ми каза, че това е моето сърце, на което му предстои тази зла участ. Отвори алените си устни и изрече още, че любовта боли и е като облак, носещ много сълзи във влюбените ми очи. Въпреки това реших да слушам сърцето си, а то ми говореше: „Когато Любовта те погледне в очите, ще раз ...