Тъмна стая, стичащи се дъждовни капки по стъклото, а в ъгъла на леглото се е сгушила ТЯ! Самотата беше обгърнала всяко кътче в нея. Остана само надеждата.
Скрита на най–тайното място – тя напомняше, че и за нея има любов и за нея има човек, до който да се буди и заспива, някой, който да я обича истински.
Но чакането от дни се превърна в месеци, надеждата от огън се превърна в жар и малко по малко тя загубваше себе си в мечтите.
И ето, че вече измина година, но болката от самотата не премина. Нима тя няма право на малко щастие и обич. Една мила дума, един нежен жест. Даже и жарта почти изстина, а ТЯ остава все така сама!!!
© Еви Иванова Todos los derechos reservados