- Стой… Къде тръгна? И какво толкова има по тая земя, че да я погледаш? Отгоре, отстрани, отдолу – все земя. Горички, ливадки, рекички, твари разни… Само гледаш и гледаш… Пък я се пресети, та донеси нещо тук. За обяд, да речем. Нещо тлъстичко, нещо вкусничко… А той само – гледал… Гледката нахранва ли те? Или барем да прави манджата по-вкусна?
Аман от зяпачество… Аз що работа свърших тая заран, а ти… Да, бе, да… Можело без миенето на пода. Може! Ама няма да седя като теб втренчена нейде си! Работя… Това мога, това зная, това обичам. И в това съм най-добра… Ти не уважаваш труда мииии… Как да няма нужда да мокря всеки ден? Че ако не мия… Ами отде да знам, че лампата ще се пръсне от водата? Измих я, а тя неочаквано, ама съвсем изведнъж гръмна… Къде е тоя ток? Не съм го видяла, не съм го пипнала… Нещо, дето не можеш да го пипнеш – не съществува…
Пък и аз не съм искала да гръмне лампата… Щом не го искам – защо става? Не може така… Ти си виновен! Защо все тия крушки, дето ги завиваш, гърмят? ...