Това беше най-обикновена рутинна проверка. Жената изглеждаше напълно нормално. Обикновена красота, стандартна прическа и грим, с безупречно бели дрехи, и не натрапващо, обикновено държание... Подаде съвсем небрежно малката чантичка с ръчен багаж и дори се усмихваше. Рядко ти се случва да видиш човек на такова място, който така спокойно да се отнася към вземането на личните му вещи. Чудно беше какво прави изобщо тук.
Проверката почти приключваше: никакви метални или остри предмети - само най-необходимото, докато санитарят не плъзна поглед към ръцете й. Тя стискаше парченце бяла хартия и не спираше да се усмихва. В друга ситуация никой не би обърнал внимание на този детайл, но нещо в тази усмивка... събуди любопитството на санитаря. Той я помоли да представи хартията. Последва рязък отказ. Нарастващо любопитство. Отказ и пак отказ. Все пак това си беше лудница и тук санитарите имат права върху всички вещи на пациентите, които биха им навредили...
Последва страшна сцена... Тя... вкопчена ...