Не мога без нея,
 тя е чудо, усещане, чувство...
Обгръща ме и ме отвлича в плен
на собственото ми задоволство.
Тя е нещото, с което всеки се чувства по-добре,
по-освободен, по... истински.
Има я навсякъде, искаш ли - ще я чуеш.
Тя е сътворение, управляващо света,
хората, сетивата.
Има я в главата ти, в сърцето ти, в душата ти.
 Вкопчи ли се веднъж в теб, не те оставя до живот.
И чувството е магично, приятно, изстискващо.
Нейните ръце са звуци,
очите й - ноти,
отвежда те там, откъдето е тя.
Едно красиво и безкрайно петолиние...
Заигравка с думи, ноти, знаци...
Омайва те и те отпуска, както никой друг не може.
Тя се раздава, пуска се на всички,
понякога безплатна, понякога иска и пари.
Тялото й е ефирно, еластично,
докосваш я и настръхваш.
Влюбен си до уши, това е най-голямата любов.
Напусне ли те - всичко губи смисъл и умираш.

Тя е моя, тя е твоя, тя е на всички...

Нейни роби сме... на Музиката.