... седя и си мисля... размишлявам върху всичко дотук, правя си равносметка какво съм рискувал, какво съм спечелил, има ли смисъл от борбата, която съм водил досега. Това е един от онези моменти, в които човек се замисля има ли някой, който наистина да се интересува от него, дали не е сам в джунгла, където не зверовете са опасност, а липсата им, защото ако дори тях ги няма, няма да има друго живо същество, няма да има никой и ще си сам в тази пустош.
И така ето историята, която исках да напиша...
В този ден поредната сутрин мина незабелязано, понеже беше еднообразна както вчерашната, а вчерашната както по-миналата... тя излезна от вкъщи и тръгна към спирката, там денят все още бе "незабелязан", качи се в автобуса и потегли към провинцията. Този път тя бе изминавала десетки пъти, завоите и селцата не й правеха вече впечатление, едночасовият преход винаги я караше да се замисли и замечтае, но от много време насам тя бе забравила какво е да си спомняш и да милееш за миналото. Момичето не ...