Лежаха на поляната, в меката трева, която леко ги гъделичкаше по лицата, колкото да привлече вниманието им и сякаш им нашепваше тайните си за нежните капки на росата, и за галещите лъчи на слънцето. Говореха си безспир, както винаги когато бяха заедно. Казваха си всичко един на друг, споделяха радостите и веселите преживявания и заедно се бореха с трудностите. Познаваха се от години - деляха едно минало, едно настояще и едни мечти за бъдещето, което смятаха да прекарат заедно. Той беше на 17, тя също, но годините нямаха значение, защото имаха чувсвото че се познават от векове. Различията помежду им вече бяха станали незабележими, дори безсмислени, защото си приличаха повече отколкото се различаваха.
* * *
Той се събуди изведнъж и усети как малки капчици пот се стичаха по гърба му. Пак беше сънувал онзи кошмар, който го преследваше от цяла седмица. Обикновено й споделяше абсолютно всичко, но това беше спестил само за себе си. Чудеше се защо още не й е разказал за съня си - беше ужасен, ...