На термила е пълно с млади, красиви деца. Те като лястовици отлитат

някъде в чужда страна.

       Все още аз чувам, таз тъжна  и  ужасна дума:

       "Чао, мамо" и вратата се хлопна след нея.

       Отново тя тръгна на път. Към другата далечна държава, далеч от 

родна страна, където чуждите деца на икономика да учи, далеч от дома

и мама.

        И българчета студенти имало там, но те били две, три деца. Там учат

и творят, а защо не тук  в родната страна?

        Какво се случи с нас? С прекрасната ни Родина!

         Където си имахме всичко, а сега разруха и самота.

        Строят молове, блокове никнат, но тротоарите вече ги няма, а в новите

квартали и улици павирани няма.

         Бъдете щастливи, мили деца - лястовици  на нашата мила, красива  държава.

         Помнете, че България я има и е Вашата родна страна!