- Дай ми ръка... - гласът му я накара да потрепери.
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дърветата, да увива дългата й коса около лицето... И да им дава това усещане за слабост...
Бяха по-слаби от безкрайната сива улица и вятъра. Бяха по-слаби и от хората на улицата, гледащи ги така изумено, сякаш бяха странни...
Не... бяха просто различни... Дали от вятъра, или просто така, черните им дрехи бяха полепнали плътно по телата, само шалът й в цветовете на дъгата се вееше заедно с почти бялата й, руса коса, която така контрастираше с неговата - катранено черна, дълга и вълниста...
В мига, в който пръстите им се докоснаха, една малка експлозия от тъмнолилав и черен лак за нокти, от контраста между топлата му ръкавица без пръсти и ледената й ръка, затопли и двете слаби тела, които бяха на път ...