Преди да вляза в съда се разтреперих. Тялото помни.. Съда. Буцата в гърлото. Края на "любовта завинаги"...
Като си помисля, че почти не станах адвокат преди години и ми се повдига... Какво недоразумение...
Сцената им е грозна. Актьорите - жертви. Или обвинители. Или обвинени. Виновни. Невинни. В един несправедлив по себе си свят.. В театъра и киното е толкова по-красиво..
Онази справедливост искам аз! Онази справедливост... Онази истина искам да търся.. Към онази истина искам да се стремя.. Да докоснеш на хората сърцата, да влезеш в мислите им, в подсъзнанието им, да предизвикаш усмивка, сълза, радост, тъга... Или мнението им... Да шепнеш в сънищата им твоята истина.. Да им покажеш аромат на мечти и надежди... С изкуство..
Не да ги подредиш в редици по измислени правила и да "решиш" проблемите им със стар увяхнал закон..
Тук е пълно с пингвини и хора!
Пингвините са изправени, наперчени, горди, с високо вдигнати глави. Мислят си сигурно: "Ето.. След 7 години безсънни нощи и N' брой взет ...