Понякога ми се иска да познавах някого, който да е изпитвал същото като мен, така би било по-лесно и знам, че този някой би ме разбрал, без да се налага да давам каквито и да било обяснения. Макар да знам, че и с хиляди различни думи да обясниш на някого как се чувстваш, ако не го е изпитал... няма как да го разбере. Факт е, че тъгата е неизменна част от живота ни, сякаш сме родени да я изпитваме в различни етапи от съществуването ни, дори в моменти, когато се чувстваме истински щастливи, тя се появява от някъде и преобръща целия ни свят, променя начина ни на мислене и тогава разбираш какво точно липсва в живота ти... чувство, предмет, преценка или човек, когото отдавна си изгубил...
Тъгата е като океана. Тя е дълбока и мрачна и по-голяма от всички ни, а болката... тя е като крадец в нощта - тиха, натрапчива, несправедлива... омаловажена от времето и вярата в любовта. Хората казват, че силата да се справяш с проблемите е вдъхновяваща и те кара да се чувстваш така, сякаш можеш да летиш. Имам само един въпрос. Защо ако е така, толкова много боли?...
© Теодора Цанова Todos los derechos reservados